Д-р Валентин Стоилов: Най-силният ми стимул да преподавам са колегите, които са се запалили по темата и следват насоките ми
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Валентин Стоилов е експерт в региона на анестезиологията и реанимацията. През 2013 година стартира работа като доктор специализант в Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване при УМБАЛ „ Свети Георги “ - Пловдив. През 2015 година е причислен като докторант на независима подготовка към Катедрата по анестезиология, незабавна и интензивна медицина при МУ - Пловдив, а от 2018 година е назначен и като помощник към същата катедра.
През 2018 година придобива компетентност по анестезиология и интензивно лекуване, а през 2020 година след сполучлива отбрана на дисертационен труд придобива и образователно-научна степен „ лекар “ в направление „ Медицина “, научна компетентност „ Анестезиология и реанимация “.
В момента преподава в Медицинския симулационен подготвителен център към МУ-Пловдив, работи и в Отделение по анестезиология и интензивно лекуване, УСБАЛАГ „ Селена “ в Пловдив.
Д-р Стоилов, с какво Ви притегли анестезиологията, за какво се посветихте на тази компетентност?
Изборът, пред който бях изправен през последната си година като студент бе сред детските заболявания и анестезиология. Моят дядо беше невероятна персона и извънреден педиатър и вдъхновението за това мое увлечение. След деликатно обсъждане въпреки всичко взех решение да се отдам на динамичността, с която анестезиологията и интензивното лекуване са свързани.
Специалността анестезиология и интензивно лекуване предлага палитра от благоприятни условия за развиване. Изборът сред най-вече следената и спокойна среда при плановата хирургия и взривоопасната динамичност на незабавните положения и интензивното лекуване за мен беше една значима притегателна мощ, фактор, който дефинира решението ми. Освен това, работата с съвременна инсталация, честите нововъведения и опцията да обучаваш идващото потомство са бонус, преимущество, което правя оценка като доста позитивно.
Разкажете за работата си в Симулационния център на МУ – Пловдив? Как приехте това предизвикателство, какво Ви стимулира да тръгнете по този път?
В хода на специализацията си се заех с предизвикването да разработя дисертационен труд. Темата, която избрах бе обвързвана с ултразвукова диагностика на белодробни болести. Това е една извънредно настояща идея в западния свят, с голям брой оповестени публикации, рекомендации и проведени събития, само че не изключително известна в България.
Пет години по-късно, след образования в страната и главно чужбина, участия в симпозиуми и конгреси сполучливо опазих дисертационния си труд.
Въпреки всичко най-вече консервативното лекарско общество в България ми даде да схвана, че внедряването на тази техника няма да стане нито бързо, нито елементарно. Изграждането на постоянен пиедестал зависи от съществуването на задоволително виновни почитатели, които освен да следват, само че и да развиват тази цел.
Симулационното образование дава опция в спокойна, следена среда да пресъздадем допустимо най-реално пагубни нарушавания в виталните функционалности на пациента и методите за тяхното лекуване.
Според мен запознаването на лекарите още от студентските им години би довело до тъкмо тази постоянна основа, от която се нуждае белодробната ехография. Симулационният център е чудесно място, където бъдещото потомство да се запознае с опциите, провокациите и посоката на развиване на медицината.
Допада ли Ви академичната кариера, с какво Ви обогатява тя?
Академичната кариера е належащо многообразие от клиничната работа. В региона на анестезиологията и интензивното лекуване досегът ми с будни пациенти е за по няколко минути на случай.
Контактите със студентите, провеждането на образования, разискването на разнообразни въпроси и проблеми са прелестно многообразие, което намирам и за доста потребно. Обратната връзка, която получавам - в множеството случаи позитивна, от време на време негативна, ме стимулира да не преставам да се развъртвам.
Кое е най-интересното и удовлетворяващото в работата Ви в центъра?
Винаги считам, че имам какво да подобря в провеждането на образованията си. Това води до непрекъснато търсене на настоящи материали, други възможности, публикуването на публикации и дава подтик за раждането на нови хрумвания.
Най-удовлетворяващото е когато съумея да усъвършенствам работният си развой и това да бъде оценено от публиката, на която го представям.
Случайни срещи с сътрудници, които са ми споделили, че след образованията са се запалили по тематиката, почнали са да търсят литература, да следват насоките, които съм им дал в ежедневната си работа са мощен тласък за продължа да имам мощен интерес и тласък да преподавам.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време, по какъв начин преодолявате умората и напрежението от работното ежедневие?
Готвенето е огромна моя пристрастеност, която лишава и значима част от всекидневието ми. Напоследък намирам огромно наслаждение в градинарството. Разходки измежду природата, колоездене и кулинарен туризъм са измежду заниманията, към които съм изключително завързан. Абсолютното отделяне от действителността, което компютърните игри оферират са друга моя пристрастеност.
Кои качества цените най-вече у сътрудниците си от екипа, с който работите?
Искреност, алтруизъм и положителна настройка към живота.
Кой е етичният принцип, в който вярвате най-силно и се стараете да спазвате постоянно и при всички условия?
Пациентът постоянно е най-съществен, всичко, което вършим би трябвало да бъде ориентирано към възстановяване на качеството на грижите, които предлагаме.
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си от Симулационния център, които са приели да слагат началото на една конструкция, към момента не толкоз добре позната и одобрена в нашето здравно обучение?
Търпение, тъй като в нашата страна всяко начинание лишава доста време и още повече старания. Старание, с цел да бъдат резултатите такива, че да се гордеем с тях. Положителна настройка, тъй като вършейки работата на драго сърце, триумфът е неизбежен. Толерантност, с цел да можем да работим в сериозна и градивна среда.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Валентин Стоилов е експерт в региона на анестезиологията и реанимацията. През 2013 година стартира работа като доктор специализант в Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване при УМБАЛ „ Свети Георги “ - Пловдив. През 2015 година е причислен като докторант на независима подготовка към Катедрата по анестезиология, незабавна и интензивна медицина при МУ - Пловдив, а от 2018 година е назначен и като помощник към същата катедра.
През 2018 година придобива компетентност по анестезиология и интензивно лекуване, а през 2020 година след сполучлива отбрана на дисертационен труд придобива и образователно-научна степен „ лекар “ в направление „ Медицина “, научна компетентност „ Анестезиология и реанимация “.
В момента преподава в Медицинския симулационен подготвителен център към МУ-Пловдив, работи и в Отделение по анестезиология и интензивно лекуване, УСБАЛАГ „ Селена “ в Пловдив.
Д-р Стоилов, с какво Ви притегли анестезиологията, за какво се посветихте на тази компетентност?
Изборът, пред който бях изправен през последната си година като студент бе сред детските заболявания и анестезиология. Моят дядо беше невероятна персона и извънреден педиатър и вдъхновението за това мое увлечение. След деликатно обсъждане въпреки всичко взех решение да се отдам на динамичността, с която анестезиологията и интензивното лекуване са свързани.
Специалността анестезиология и интензивно лекуване предлага палитра от благоприятни условия за развиване. Изборът сред най-вече следената и спокойна среда при плановата хирургия и взривоопасната динамичност на незабавните положения и интензивното лекуване за мен беше една значима притегателна мощ, фактор, който дефинира решението ми. Освен това, работата с съвременна инсталация, честите нововъведения и опцията да обучаваш идващото потомство са бонус, преимущество, което правя оценка като доста позитивно.
Разкажете за работата си в Симулационния център на МУ – Пловдив? Как приехте това предизвикателство, какво Ви стимулира да тръгнете по този път?
В хода на специализацията си се заех с предизвикването да разработя дисертационен труд. Темата, която избрах бе обвързвана с ултразвукова диагностика на белодробни болести. Това е една извънредно настояща идея в западния свят, с голям брой оповестени публикации, рекомендации и проведени събития, само че не изключително известна в България.
Пет години по-късно, след образования в страната и главно чужбина, участия в симпозиуми и конгреси сполучливо опазих дисертационния си труд.
Въпреки всичко най-вече консервативното лекарско общество в България ми даде да схвана, че внедряването на тази техника няма да стане нито бързо, нито елементарно. Изграждането на постоянен пиедестал зависи от съществуването на задоволително виновни почитатели, които освен да следват, само че и да развиват тази цел.
Симулационното образование дава опция в спокойна, следена среда да пресъздадем допустимо най-реално пагубни нарушавания в виталните функционалности на пациента и методите за тяхното лекуване.
Според мен запознаването на лекарите още от студентските им години би довело до тъкмо тази постоянна основа, от която се нуждае белодробната ехография. Симулационният център е чудесно място, където бъдещото потомство да се запознае с опциите, провокациите и посоката на развиване на медицината.
Допада ли Ви академичната кариера, с какво Ви обогатява тя?
Академичната кариера е належащо многообразие от клиничната работа. В региона на анестезиологията и интензивното лекуване досегът ми с будни пациенти е за по няколко минути на случай.
Контактите със студентите, провеждането на образования, разискването на разнообразни въпроси и проблеми са прелестно многообразие, което намирам и за доста потребно. Обратната връзка, която получавам - в множеството случаи позитивна, от време на време негативна, ме стимулира да не преставам да се развъртвам.
Кое е най-интересното и удовлетворяващото в работата Ви в центъра?
Винаги считам, че имам какво да подобря в провеждането на образованията си. Това води до непрекъснато търсене на настоящи материали, други възможности, публикуването на публикации и дава подтик за раждането на нови хрумвания.
Най-удовлетворяващото е когато съумея да усъвършенствам работният си развой и това да бъде оценено от публиката, на която го представям.
Случайни срещи с сътрудници, които са ми споделили, че след образованията са се запалили по тематиката, почнали са да търсят литература, да следват насоките, които съм им дал в ежедневната си работа са мощен тласък за продължа да имам мощен интерес и тласък да преподавам.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време, по какъв начин преодолявате умората и напрежението от работното ежедневие?
Готвенето е огромна моя пристрастеност, която лишава и значима част от всекидневието ми. Напоследък намирам огромно наслаждение в градинарството. Разходки измежду природата, колоездене и кулинарен туризъм са измежду заниманията, към които съм изключително завързан. Абсолютното отделяне от действителността, което компютърните игри оферират са друга моя пристрастеност.
Кои качества цените най-вече у сътрудниците си от екипа, с който работите?
Искреност, алтруизъм и положителна настройка към живота.
Кой е етичният принцип, в който вярвате най-силно и се стараете да спазвате постоянно и при всички условия?
Пациентът постоянно е най-съществен, всичко, което вършим би трябвало да бъде ориентирано към възстановяване на качеството на грижите, които предлагаме.
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си от Симулационния център, които са приели да слагат началото на една конструкция, към момента не толкоз добре позната и одобрена в нашето здравно обучение?
Търпение, тъй като в нашата страна всяко начинание лишава доста време и още повече старания. Старание, с цел да бъдат резултатите такива, че да се гордеем с тях. Положителна настройка, тъй като вършейки работата на драго сърце, триумфът е неизбежен. Толерантност, с цел да можем да работим в сериозна и градивна среда.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ